"Лозарите отново се върнаха към работата си, всеки към своята лоза, всеки към своите собствени мисли.
След около час попитах:
— Сеньор Тейния, какво щяхте да направите, ако бяхте богат, ако имахте много пари?
— Това е много труден въпрос.
— Какъв човек щяхте да бъдете?
— С много пари?
— Да, сеньор. Един милион например. Или два. Какъв човек щяхте да бъдете тогава?
— О, какъв можех да бъда? Много лош, опасявам се, и това е тайната на парите. Това е техният страшен проблем. Никога не съм се надявал, че някой ден ще имам много пари. Никога не съм се стремял към парите.
— А вие, сеньор Хосе?
— Безсмислено е да се стремиш към парите — рече Хосе. — Аз никога няма да бъда богат. Не разбирам парите.
— А вие, сеньор Панчо?
Най-младият мексиканец се усмихна и рече:
— О, бих искал да съм богат, но знам, че е ненужно.
— Защо да е ненужно?
— Парите са за богатите, а не за бедните — отговори момчето.
— А какво е за бедните?
— Жена — отвърна момчето. — Жена и син, и дъщеря. Ако имах своя жена, свой син и своя дъщеря, вярвам, че щях да съм по-богат и от най-богатия човек на света. "
(Уилям Сароян, из "Зимните лозари")
Няма коментари:
Публикуване на коментар